Доц. Деница Кофинова, д.м., педиатър и детски гастроентеролог
Завършва с отличие медицина в Медицински университет – София през 2014 г. От ноември 2015 г. до април 2023 г. работи в Клиника по детска гастроентерология, СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ – София. От месец май 2023 г. до момента е педиатър, консултант към Отделение по детска коремна хирургия, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. От 2016 г. до април 2023 г. е последователно хоноруван преподавател, асистент и главен асистент към Катедра Педиатрия, МУ-София. Участва в курсове, организирани от СДО по Детска гастроентерология и Основен курс – I ниво. Участва в български и международни конференции и конгреси. Самостоятелно и в съавторство разработва научни публикации. През 2020 г. получава награда за млад учен „Акад. Асен Хаджиолов“ в областта на клиничните науки.
През 2024 г. ѝ е присъдена награда „Лекар на годината“, в категория „Принос за развитие и прилагане на иновативна медицина и уникални техники” за въвеждането на минимално инвазивна ендоскопска процедура за лечение със STRETTA на гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ) при педиатричните пациенти на Детска хирургия – Пирогов.
Какво точно са ентеровирусите и защо са толкова чести през лятото?
Ентеровирусите са голяма група от вируси, които засягат предимно храносмилателната система, но могат да се проявят и с други симптоми – като обрив, повръщане, висока температура или дори възпалено гърло. Те се делят основно на две групи: полиовируси (причинителите на полиомиелит – заболяване, което благодарение на ваксините вече почти не се среща, защото ваксината е част от задължителния имунизационен календар на България) и неполио ентеровируси, сред които най-често срещаните са коксаки вируси и еховируси.
Ентеровирусите се развиват по-лесно в топло време и влажни условия, затова са по-чести през лятото, а и условията за предаване са по-благоприятни – децата играят навън, имат повече физически контакт, плуват в басейни и по-рядко се спазва добро ниво на хигиена, особено при най-малките.
Какви са най-честите начини на заразяване при децата?
Най-честите начини за заразяване са по фекално-орален път, което на практика означава заразяване чрез мръсни ръце, предмети или повърхности, до които се е докосвало заразено дете. Това е особено често при по-малките, които слагат ръцете си или играчки в устата.
Може да се предадат и по въздушно-капков път – чрез кихане, кашляне или дори само при близък контакт с болно дете. Също така заразяване е възможно чрез замърсена храна или вода (особено в басейни или природни водоеми), както и споделени предмети като чаши, лъжици или играчки.
Има ли определени възрастови групи, които са по-уязвими?
Малките деца под 5-годишна възраст са по-уязвими за заразяване с ентеровируси. Те все още изграждат своя имунитет и нямат изградени добри хигиенни навици – изследват света с любопитство, пипат всичко и често поставят ръце и предмети в устата си. Именно затова вирусът лесно „намира път“ до тях. Те се обезводняват и по-бързо в сравнение с по-големите деца и възрастните, особено ако имат повръщане, диария или висока температура. Това прави състоянието им по-рисково и е причината да трябва да се следят по-внимателно за признаци на дехидратация.
Какви са ранните симптоми на ентеровирусна инфекция?
Обикновено ентеровирусната инфекция започва с повишена температура и повръщане. Малко по-късно се появява водниста диария, болки в гърлото, отпадналост, хрема, болки по стави и мускули – като при грип.
Понякога симптомите се припокриват с настинка или класическо „стомашно разстройство“. Именно затова в началото е трудно да се разпознае конкретният вирус, но наблюдението и вниманието към развитието на симптомите са ключови.
По какво родителите могат да различат обикновено стомашно разстройство от по-сериозна вирусна инфекция?
Родителите трябва да знаят, че повечето случаи на ентеровируси са леки, но има вируси, които могат да причинят сериозни усложнения – като енцефалит (възпаление на мозъка), менингит (възпаление на мозъчните обвивки) или миокардит (възпаление на сърцето). Това са редки, но възможни състояния. Затова ако детето се оплаква от силно главоболие, проявява обърканост, нетипично поведение, има гърчове или е сънливо – не бива да се чака. Това са сериозни сигнали за лекарска намеса. При проблеми с дишането, силна умора или отоци също е редно да се търси медицинска помощ. Най-общо казано: ако родителят „усети“, че детето не е в обичайното си състояние – по-добре е да се консултира.
Какви съпътстващи симптоми могат да се появят?
Температура и отпадналост се срещат при повечето инфекции, включително и ентеровирусните инфекции, и тези симптоми не са специфични. При определени вируси обаче има и по-характерни признаци. Например, при синдрома „уста-ръка-крак“, който често се причинява от коксаки вируси (Coxsackievirus A6 и A16, Enterovirus 71), се появяват обриви по дланите, ходилата и мехурчета в устата, понякога и конюнктивит.
Кога може да се започне домашно лечение и какво включва то? Какви са основните грижи, които родителите трябва да осигурят – хидратация, диета (с примери), почивка?
Домашното лечение може да започне при леки симптоми и добро общо състояние на детето. Лечението е симптоматично, като при повечето вирусни инфекции: температуропонижаващи средства, ако детето повръща, може да се прилагат супозитории под формата на свещички. Основната грижа е рехидратацията – осигуряване на достатъчно течности (на малки глътки и често), като орални рехидратационни разтвори, пробиотици, диосмектит.
Кърменето не се спира. При децата, хранени с мляко за кърмачета, по преценка на лекар може временно да се смени формулата с безлактозна такава, без да е задължително. При всеки гастроентерит настъпва вторичен лактазен дефицит, който е временен и затова се ограничава млякото за 10-14 дни.
Диетата трябва да е щадяща – сухари, препечен хляб, оризова вода, картофи, пилешко месо. Избягват се плодове, зеленчуци, газирани напитки и сокове.
Какво не трябва да се прави у дома? Какви са най-честите грешки при самолечение?
Една от най-честите грешки е използването на неподходящи методи за сваляне на температура – като оцет, спирт или белтък, които могат да раздразнят кожата или да предизвикат алергии. Ако фебрилитетът трудно се повлиява от стандартните медикаменти (парацетамол, ибупрофен, метамизол), могат да се поставят студени компреси в областта на челото, мишниците, слабините. Антибиотиците нямат място в лечението на вирусните ентерити. Антибиотиците са показани при сепсис, дизентерия, ламблиоза или инфекция с Campylobacter jejuni и Clostridium difficile.
Също така не бива да се използват лекарства, спиращи диарията (като лоперамид), защото при децата това може да е опасно. Организмът трябва да изхвърли вируса – и е добре това да стане естествено, като се следи за хидратация.
При ротавируса, който протича като ентеровирусите, има специфично лечение, както и ваксина, която не е включена в имунизационния календар на страната, но е препоръчителна.
Ако детето ви е под 5 години, особено ако е бебе, обезводняването е най-големият риск. Ако има повтарящо се повръщане, упорита диария, висока температура, и детето не задържа течности – това е ясен знак, че трябва да се консултирате с лекар. Рискови са и децата с хронични заболявания (например диабет, хронично бъбречно заболяване и др.). Ако повръщането продължава няколко часа и няма тенденция да спира, и ако детето е малко, следва да бъде прегледано от педиатър/инфекционист/лекар и по преценка да бъде хоспитализирано за венозна рехидратация.
Признаци на сериозна дехидратация включват:
- хлътнала фонтанела (при бебета);
- сух език и уста;
- липса на сълзи при плач;
- сух памперс за над 6 часа;
- сънливост или раздразнителност;
- бързо дишане и сърцебиене.
При ентеровирусите за родителите често е трудно да се преценят, тъй като има успоредно водниста диария, учестено дишане и пулс, отпуснатост, раздразнимост. При симптоми като гърчове, нарушение в съзнанието, затруднено дишане – незабавно търсете спешна помощ!
Какво могат да направят родителите, за да предпазят децата си от заразяване? Колко важна е личната хигиена и как да я насърчаваме у децата?
Основната превенция е в добрата лична хигиена – честото и правилно миене на ръце със сапун и вода е най-добрият щит срещу вирусите. Научете детето още от малко, че мръсните ръце могат да носят болест. Превърнете миенето на ръце в рутинна част от ежедневието – преди хранене, след ползване на тоалетна, след игра навън или с домашни любимци, и винаги след кихане или кашляне.
Вкъщи:
- Измивайте обилно и старателно суровите плодове и зеленчуци – дори и тези с обелки.
- Дезинфекцирайте редовно повърхностите, особено в кухнята и банята – там, където бактериите и вирусите най-често се задържат.
- Съдовете, чашите и приборите трябва да бъдат само на детето. Не е добра идея да се споделят бутилки, лъжици или сламки – така вирусите лесно се предават от дете на дете.
- Почиствайте често играчките, особено ако са били на пода или са споделяни с други деца.
Навън:
- Носете мокри кърпички или дезинфектант, особено ако сте на места, където няма достъп до вода.
- Обяснявайте на децата защо не трябва да слагат ръцете си в устата, особено след пипане на повърхности, пясъчници, катерушки и обществени играчки.
- Избягвайте контакт с болни деца, когато това е възможно, особено при малките и по-уязвими деца.
Не забравяйте да насърчавате кихане и кашляне в сгънат лакът или кърпичка, а не в дланите, както и да поддържате добри навици у цялото семейство – децата се учат най-добре чрез пример. С изброените прости, но постоянни стъпки, родителите могат значително да намалят риска от инфекции, особено през лятото, когато ентеровирусите са най-активни!
Могат ли басейните, пясъчниците и лятното хранене навън да бъдат рискови?
Басейните и лятното хранене при добра дезинфекция не са рискови. От друга страна, пясъчниците могат да крият риск, особено ако не се почистват редовно или имат достъп животни. Там може да се пренесат не само вируси, но и паразити.
Що се отнася до храната – избягвайте улични храни с неясен произход. Винаги търсете сигурност за хигиената на мястото, където се храни детето ви.
Какво поведение да имат родителите, ако децата са вече заразени – кога да ги задържат вкъщи и как да предпазят останалите?
Най-добре е детето да остане вкъщи, докато се възстанови напълно. През първите дни вирусът се разпространява най-лесно. Осигурете му собствена чаша, прибори, кърпа. Често проветрявайте стаята, поддържайте хигиена и насърчавайте миене на ръце.
Ако има по-малки братчета или сестрички – бъдете още по-внимателни. И помнете – не бързайте да го връщате в ясла или детска градина, само защото „му е минало“.
Какво бихте казали на притеснен родител, който за първи път се сблъсква с подобно състояние?
„Спокойствие и само спокойствие“, както казва „Карлсон, който живее на покрива“. Наистина най-важното нещо е да не изпадате в паника! Всеки един родител се сблъсква рано или късно с вирусните гастроентерити. Разбираме страха, защото всяка треска, всяко повръщане при децата изглежда страшно за родителите, особено ако е за първи път. Но тези вируси са чести и в огромния брой случаи – преминават без сериозни последствия.
Подгответе се с основни медикаменти вкъщи за температура, повръщане, диария и наблюдавайте. Ако детето показва притеснителни симптоми – потърсете лекарска помощ!
Каква профилактика е възможна за укрепване на храносмилателната система при децата?
Балансираното хранене е основата на здравия гастроинтестинален тракт. Детето трябва да получава разнообразна и пълноценна храна – зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни, чисти протеини и достатъчно вода всеки ден. Избягвайте готови десерти, пържени храни, газирани и сладки напитки – те натоварват храносмилателната система и нарушават естествения баланс на чревната микрофлора.
Важно е режимът на хранене да е подреден – нека децата не пропускат хранения. Добре е храната да е домашно приготвена, по възможност с минимално преработени продукти. Ако детето боледува често, консултация с педиатър може да помогне – в някои случаи се препоръчва пробиотична подкрепа, особено след вирус или антибиотично лечение. Най-силната защита обаче си остава естественият имунитет, изграден чрез активен живот, движение на открито, добър сън и здравословни навици у дома. Всичко започва от ежедневните малки избори, които като родители трябва да насърчаваме като това важи и за най-малките!