Д-р Ния Атанасова, детски хирург
Завършва медицина през 2015 г. Тя е възпитаник на Медицинския университет – София. През същата година започва работа в Детска хирургия – Пирогов като специализант. Придобива специалност по „Детска хирургия” през 2023 г., а година по-късно започва работа по докторска дисертация в Медицинския университет – София.
Участва в научни конференции в страната и в чужбина. Самостоятелно и в съавторство разработва научни публикации.
Д-р Атанасова е член на Българското дружество по детска хирургия и Български лекарски съюз. Има интереси в областта на вродените аномалии при децата, както в областта на гръдната хирургия. Майка на две малки деца и творец на играчки от филц.
Как малките деца възприемат горещото време?
Малките деца не са просто миниатюрни възрастни – техният организъм функционира по различен начин и е много по-чувствителен към горещината. Причината е, че системите, които отговарят за терморегулацията, все още не са напълно развити. Те не могат самостоятелно да се справят с жегата: не търсят сянка, не посягат към вода, не спират да играят, когато се уморят или прегреят.
Най-уязвими са децата на възраст от 0 до 4 години. При тях нервната система и сърдечно-съдовата система все още не са способни да реагират адекватно на температурни промени. Най-важният орган за охлаждане на тялото – кожата – работи с ограничен капацитет при малките, защото площта ѝ е по-малка спрямо телесното тегло в сравнение с възрастните. Това допълнително затруднява отделянето на излишната топлина.
Най-рискови са първите седмици след раждането. Новородените почти не се потят и лесно прегряват. Тяхната телесна температура е изключително зависима от околната среда, което ги прави особено уязвими в периоди на горещо време.
Какво могат да направят родителите?
Малките деца не усещат жегата по начина, по който ние я усещаме – затова родителите трябва да са тези, които „четат сигналите“ и действат превантивно.
Какви са рисковете за здравето на малките деца при жега?
При игра навън в горещо време е нормално едно здраво дете да се изпотява, да усеща жажда и да се зачерви леко – това са естествени механизми, чрез които тялото се опитва да се охлади. Проблеми възникват, когато тялото поема повече топлина, отколкото може да отдели. Тогава телесната температура започва да се покачва, а ако достигне стойности над 38°C, това вече е сигнал за повишено натоварване. При температура над 40°C говорим за топлинен удар – състояние, което изисква спешна реакция.
Ранните признаци на прегряване включват умора, главоболие, мускулни крампи, влажна и бледа кожа, силна жажда, раздразнителност, отказ от храна. Ако излагането на топлина продължи, може да се появят гадене, повръщане, учестено сърцебиене и дишане, промени в съзнанието и отпадналост. Тези признаци са повод за бързи действия.
При най-малките – кърмачета и новородени – симптомите често са по-неясни. Те не се потят толкова активно и не могат да се оплачат. Затова е важно родителите да следят за признаци като учестено дишане и пулс, необичайно раздразнение, отказ от храна или повръщане. Тези прояви може да подсказват, че тялото не успява да се справи с горещината.
Ако детето покаже симптоми на прегряване, но е в съзнание и контактно, първата стъпка е да се премести в прохладно, сенчесто или добре проветрено място. Махнете излишните дрехи, предложете му хладна (не ледена!) течност. Хладен душ или поставяне на мокра кърпа върху кожата може също да помогне.
Ако след около 30 минути състоянието не се подобри, или ако се появят нови симптоми, незабавно потърсете лекарска помощ. В горещото време е важно родителите да са наблюдателни, но и спокойни – навременната реакция прави голяма разлика.
Какво могат да направят родителите?
Не подценявайте първите признаци – навременните действия често са достатъчни, за да предотвратят влошаване.
Как да поддържаме безопасна и хладна среда без климатик?
През летните месеци, когато в дома няма климатик, е важно да се създадат условия, които да предпазят детето от прегряване. Облеклото трябва да е леко, свободно и изцяло от естествени материи, като памук или лен.
Децата трябва да приемат течности често – дори когато не казват, че са жадни. Подходящи са вода, разредени сокове или кърма при най-малките. Охлаждането с влажна кърпа, мокрене на крайниците, косата или кратък хладен душ няколко пъти дневно също помага за поддържане на нормална телесна температура.
Изградете малки дневни навици за охлаждане. Проветрявайте рано сутрин и късно вечер, а през деня дръжте прозорците затворени и засенчени – това значително намалява натрупването на топлина. Вентилаторите могат да подпомогнат движението на въздуха, особено ако са насочени така, че да не духат директно върху детето.
Сънят също е важен момент. Дебели завивки или синтетични материи могат да повишат телесната температура, особено ако детето спи с възрастен, който допълнително отдава топлина. В най-горещите дни е напълно нормално децата да спят само по лека пижама или дори без завивка.
Излизанията навън е най-добре да се планират в ранните сутрешни или привечерни часове, когато слънцето е по-слабо, а въздухът – по-поносим. По време на разходки избирайте сенчести маршрути и не забравяйте шапка и течности.
Какво могат да направят родителите?
Избягвайте разходки между 11 и 16 ч. – това е най-рисковият период за прегряване, особено при малки деца.
Трябва ли да се променя режимът на хранене през лятото?
В горещите месеци е разумно да направим леки корекции в храненето на децата, съобразени с повишените нужди на организма и спецификите на топлия сезон. Основното е осигуряване на достатъчен прием на течности – не само чрез вода, но и чрез храни, богати на вода и електролити, като плодове, зеленчуци, супи и компоти.
Жегата често потиска апетита, затова е по-добре да се предлагат по-леки, по-чести хранения, вместо тежки и обилни порции. Менюто през лятото трябва да е разнообразно, с акцент върху сезонни продукти – пресни плодове, зеленчуци, млечни храни, пълнозърнести изделия. Те доставят витамини, минерали и фибри, които подпомагат и хидратацията, и храносмилането. Избягвайте тежки, мазни и трудно смилаеми ястия, които допълнително затрудняват организма при високи температури.
През горещите дни е уместно да се избягват и храни, които генерират топлина – горещи ястия, твърде пикантни, солени, кисели храни.
Препоръката за кърмачетата е по-честото кърмене през летните дни, което е естествен начин бебето да остане добре хидратирано.
Какво могат да направят родителите?
При най-малките следете внимателно за признаци на жажда!
Как родителите да разпознаят ранни признаци на обезводняване?
Обезводняването при бебетата и малките деца може да настъпи бързо, особено при горещо време или при наличие на повръщане и диария. Ранното разпознаване на симптомите е ключово, за да се реагира навреме и да се предотвратят по-сериозни усложнения. Родителите също трябва да се грижат за собственото си здраве, защото само добре отпочинали и спокойни могат да осигурят адекватна грижа на своето дете.
Ранни признаци на обезводняване при деца:
• Намален брой мокри пелени (по-малко от 4-5 за денонощие при кърмачета)
• Суха уста и устни
• Плач без сълзи
• Намалена еластичност на кожата, която бавно се връща в нормално положение при леко щипване
• Умора, понижена активност или раздразнителност
• Учестено дишане и сърцебиене
• Загуба на апетит и отказ от прием на течности или храна
При наличие на някой от тези симптоми, е важно незабавно да предложите на детето подходящи течности и да наблюдавате състоянието му. При влошаване или поява на по-тежки признаци – като сънливост, потъмняване на урината, силна отпадналост или отказ от прием на вода – потърсете незабавно медицинска помощ.
Какво могат да направят родителите?
Осигурете си почивка и достатъчно хидратация, за да сте в кондиция и да реагирате адекватно при нужда. Действайте веднага при първите признаци на обезводняване на бебето или детето!
Какво трябва да вземем предвид при пътуване с бебе или малко дете?
Пътуването с малко дете, особено през горещите летни дни, изисква специална подготовка и внимание към няколко ключови фактора. Най-добре е да изберете по-прохладните часове от деня – рано сутрин или късно вечер, когато температурите са по-ниски. Това ще намали риска от прегряване и ще направи пътуването по-комфортно както за детето, така и за родителите.
Облеклото на детето трябва да е леко и от естествени материи, които позволяват на кожата да диша. Важно е броят на дрехите да е съобразен с този на възрастните, без да се добавят допълнителни слоеве по стария принцип „+1 дреха“, защото това може да доведе до прегряване.
Не забравяйте да осигурите достатъчно течности през цялото време на пътуването – вода, кърма или адаптирано мляко, в зависимост от възрастта на детето. Леките и лесносмилаеми храни също са полезни, особено ако пътуването е продължително.
Мястото, където детето ще престоява по време на пътуването (седалка, количка, детски стол), трябва да бъде покрито или на сенчесто място, за да се предпази от пряка слънчева светлина. Добре е покривката или сенникът да са от дишащи материали, които не задържат топлината.
Какво могат да направят родителите?
Планирайте пътуването внимателно! Създайте максимално безопасно място за детето през целия път. Следете за признаци на дискомфорт!
Кога и как да спираме при по-дълги разстояния?
Няма универсално правило – най-добрият ориентир е самото дете. Родителите познават ритъма, нуждите и поведението му най-добре. Важно е да се вглеждат в малките знаци на умора, раздразнение или нужда от движение и почивка. Не се стремете към строго разписание – гъвкавостта и интуицията често са най-добрият съветник по време на път.
Защо дори при кратък престой НЕ бива да оставяме детето в кола – дори на сянка, с отворен прозорец, или „само за 5 минути”?
Това е един от най-сериозните рискове, които родител може неволно да поеме – с потенциално трагични последици. Дете никога не бива да бъде оставяно само в автомобил, дори за кратко, дори с леко отворен прозорец, дори на сянка.
Причината е, че температурата в затворена кола се покачва изключително бързо – за минути може да достигне нива, опасни за живота на едно дете. Вътрешната температура в колата може да се увеличи с над 10 градуса за 5-10 минути, а тялото на детето се претопля много по-бързо от това на възрастен.
Разясних вече, че системите за терморегулация при малките деца все още не са достатъчно развити – те не могат да се изпотяват ефективно, не могат да излязат от автомобила, не могат да кажат, че им е зле. Това прави риска от топлинен удар и тежка дехидратация изключително висок, дори когато навън не е много горещо.
Намеренията не компенсират последствията. Мисълта „само за 5 минути“ или „ще се върна веднага“ не отменя реалната опасност.
Независимо колко удобно или належащо изглежда на момента – детето няма място в колата без надзор. Това е въпрос на отговорност, на базова безопасност и здрав разум!
Какво могат да направят родителите?
Никога, при никакви обстоятелства, не оставяйте дете само в автомобил – дори да е за минута!
Как да осигурим безопасна и хигиенична среда при престой на открито, в хотели, по време на излет?
Децата са по-податливи на инфекции от възрастните заради незрял имунитет и липсата на среща с повечето патогени. Затова хранене на открито или в публични заведения е рисково за тях. Като профилактика можем да носим собствени съдове и вода за детето, както и често да измиваме/дезинфекцираме ръцете му и повърхностите, на които се храни.
Какви са най-честите заблуди относно охлаждането и хидратацията?
Една от най-честите заблуди е, че слънцезащитното облекло (UV облекло) защитава децата не само от слънчево изгаряне, но и от претопляне. Това не е вярно. Макар че тези дрехи действително пазят кожата от вредното влияние на UV лъчите и са подходящи за плаж и водни занимания, те не са предназначени за носене при ежедневна игра навън в жегата.
UV облеклата са направени предимно от синтетични материи, които задържат топлина и възпрепятстват естественото охлаждане на тялото чрез изпотяване. Когато детето е извън водата и се движи активно на сушата, особено на площадки без сянка, такова облекло може да доведе до бързо прегряване. Те не „дишат“ така, както тънките естествени тъкани – и това е особено важно в жегите.
Друга честа заблуда е, че ако детето не поиска вода, значи не е жадно. Малките деца, особено кърмачета и такива до 4 години, не винаги осъзнават или изразяват жаждата навреме. Затова родителите трябва активно да предлагат течности – често и на малки глътки, особено в горещите часове.
Това важи и при пътувания, игра навън или дори в по-топли помещения. Някои родители разчитат изцяло на плодовете, соковете или млякото за хидратация. Но нищо не може да замени чистата вода – тя е най-подходящият начин да се избегне прегряване и дехидратация.
Какво могат да направят родителите?
Изборът на дрехи в горещините трябва да се водят от реалните нужди на детското тяло, а не толкова от модата или удобството.
Опасно ли е честото мокрене на детето със студена вода или поставянето му пред вентилатор?
При силни жеги и признаци на прегряване, овлажняването на кожата със студена (но не леденостудена) вода и лекото обдухване с вентилатор може да бъде ефективен начин за охлаждане на детето. Но както всяко нещо, и тук трябва да се търси баланс.
Ползите са бързото охлаждане на тялото, като това може да предотврати задълбочаване на симптомите. При невъзможност за достъп до климатик студената вода и използването на вентилатор облекчават дискомфорта и се явяват безопасна форма на терморегулация.
Едновременно с това трябва да се избягва използването на ледена вода – твърде студена вода може да предизвика шокова реакция, особено при малки деца. Вентилаторът не трябва да духа директно и продължително в едно място от тялото (например лице или гърди), за да се избегне изсушаване на лигавиците или настинка.
Също така охлаждането на мокра кожа в помещение с много ниска температура може да доведе до преохлаждане, особено при бебета и съвсем малки деца.
Какво могат да направят родителите?
Избягвайте крайности – търсете умереност и наблюдавайте реакциите на детето.
Кога е по-добре да останем у дома, дори когато ни се иска да излезем?
Понякога най-грижовното решение е да останем у дома, дори и когато желанието за разходка или среща е голямо.
Това важи особено в дните с екстремно високи температури, когато дори краткото излагане на слънце може да натовари сериозно организма на най-малките.
Добре е да преценяваме ситуацията не само според часа или плановете, но и според конкретните условия и състоянието на детето.
Препоръчително е да отложите излизането, ако температурите надвишават 35°C, особено при висока влажност и липса на вятър, детето има инфекциозно заболяване, повишена температура или се възстановява от прекарана болест, налице са хронични здравословни състояния, свързани със сърцето, дихателната или нервната система, детето има признаци на дехидратация, отпадналост или раздразнителност, времето навън не позволява лесно охлаждане – например липсва сянка, няма достъп до вода, транспортът е неблагоприятен.
Съветвам родителите в подобни ситуации да гледат на оставането вкъщи като акт на грижа към малките деца, а не като на пропусната възможност. Понякога децата имат нужда не толкова от смяна на средата, а от спокойствие, сигурност и добро присъствие.
В горещините дори най-малките усилия – четене на книжка, игра на пода, слушане на музика – могат да бъдат по-безопасни и пълноценни от разходка в неподходящо време.
Какво могат да направят родителите?
Не се притеснявайте да отмените среща или излизане, ако условията не са подходящи. Децата усещат нашето спокойствие и увереност – ако покажем, че приоритет е тяхното здраве, те ще го усетят и ще се адаптират по-лесно!