За хирурзите, детските хрурзи, анестезиолозите и реаниматорите

ХИРУРЗИ

Хирургът се е посветил на най-божествената професия:
да лекува без чудеса и без думи да прави чудеса!
Гьоте

Хирурзите са примадоните на професията. Те са специална каста в медицинското съсловие. През 19 век са оперирали облечени във фрак и се миели само след операция. Сега даже прекаляват с миенето. Преди операцията ожесточено и съсредоточено си търкат ръцете, а после ги издигат ритуално към небето. Така искат да прехвърлят отговорността за пациента върху висшите сили.
Хирурзите са винаги забързани, шумни и се набиват в очи. Появяват се пред болните и близките им като неземни, кимат мъдро и се усмихват пестеливо. Понякога вмъкват някоя игрива нотка, за да подскажат, че не са чак толкова недостижими. Ще ги спечелите лесно, ако ги гледате с нямо обожание. Обичат пищните трапези и са ценители на всякакви напитки.
Те имат контакти с всички слоеве на обществото, но са толкова заети да поддържат божественото си реноме, че едва им остава време за една кратка любовна авантюра. Обикновено не другаруват помежду си, защото не признават никой друг, освен себе си.
Хирурзите са единствените лекари, които са убедени, че притежават висшата дарба да лекуват с нож всичко – от кихавицата до половата немощ.

ДЕТСКИ ХИРУРЗИ

Когато хирургията се слее с педиатрията, резултатът е едно полубожество, приличащо на нимфите и сатирите в гръцката митология. Детските хирурзи също като педиатрите обичат болните дечица, но освен това ухажват и техните майки.
Детските хирурзи имат изтънчена душа, която крият под намусена физиономия. Малките пациенти ги гледат страхопочитателно и тайно ги имитират. Те се считат за велики, тъй като са убедени, че са призвани да поправят грешките на природата и на гинеколозите. Засягат се от твърдението, че детето е умалено копие на възрастния човек, особено ако е изречено от невеж общ хирург. Карат стари и раздрънкани коли, въпреки че често попадат на бащи автомонтьори. Приемат в дар всякакви шльоковици, които после дават на водопроводчика. Накрая сами сменят развалената чешма.
До края на живота си детският хирург запазва нещо наивно в себе си, което му пречи да просперира в обществото. Често остават неразбрани и недооценени, но въпреки това тайно се възхищават от себе си. Някои рисуват, пишат стихове или свирят на цигулка. За тях няма тайни или поне не признават такива.

АНЕСТЕЗИОЛОЗИ И РЕАНИМАТОРИ

Анестезиолозите и реаниматорите са като
фокусници – всеки очаква от тях чудеса,
а когато те се случат, никой не се учудва.

Ако хирурзите са примадоните, то анестезиолозите свирят първата цигулка в гилдията. Като фокусници боравят с магията на анестезията и тайно недоумяват как са го постигнали. Преди да потънат в сън, болните виждат анестезиолога като марсиански призрак, след което го забравят, даже и да се събудят от упойката.
Някога дървеният чук е бил основно оръдие на труда на анестезиолога, но сега той се обгражда с множество маркучи и мигаща електроника. Предимството се състои в това, че никой не разбира, когато анестезиологът го няма.
Анестезиолозите са във вечна вражда с хирурзите и тяхната божествена непогрешимост, защото приписват успешните операции на своята анестезия, а неуспешните – на ръцете на оператора. В крайна сметка въпросът опира до това, кой следва да получи бонбоните.
Реаниматорите са като сиамски близнаци с анестезиолозите. Те са убедени, че владеят тайнството на живота и смъртта, но имат смътна представа за границата между тях. Посрещат с кротка гордост успешното извеждане на опериран болен от небитието, защото не са съвсем сигурни, че те са допринесли за това. Реаниматорите говорят сами със себе си, тъй като рядко около тях има човек в съзнание. Те пърхат като небесни ангели между разпънатите си пациенти и трескаво призовават своя патрон Лазар.