„Смехът лекува – усмихвайте се повече”
Проф. Огнян Бранков
Клиника по смехотерапия в „Пирогов”
Ние, лекарите от Детската хирургия на болницата „Пирогов”, заедно с нейния директор проф. Раденовски, първи в България преди 12 години въведохме създадения в САЩ принцип на „медицинската клоунада”. Ние бяхме убедени, че смехът помага на децата да пренебрегнат своята болест и да забравят болките и стреса от болничната среда. Този процес не се свежда до изричане на плоски шеги по време на прегледа или визитация. Всеки четвъртък във всички детски клиники на болницата двама клоуни – професор Коко и доцент Роко минават „главна визитация”. Те танцуват, пеят, разсмиват и съчувстват на децата. Основният номер е изпълнението на различни магически номера, в които участвува детето. То трябва да изрече три пъти заклинанието „абракадабра, аз съм вече здрав” и да получи вълшебен подарък. Но естествено, че най-вълшебният подарък е здравето на детето и щастието на неговите родители.
Смехът е едно от най-добрите средства за справяне със стреса и напрежението. Смехът е част от човешкото поведение и е регулиран от мозъка. Той помага на хората да изразят по-ясно своите мисли, чувства и намерения в социалното обкръжение. Смехът придава емоционален контекст на разговорите и служи за сигнал, че някой е част от групата, тоест сигнализира за приемане и позитивизъм към останалите. Понякога е зара̀зен: смехът на отделния човек може да провокира смях у останалите.
Фройд разглеждал хумора като уникална проява на човешката психика и като уникално средство за лечение. Интересно е да се отбележи, че едно дете се смее средно 400 пъти на ден, а възрастният – само 8 пъти.
Изучаването на смеха и на хумора и техните психологични и психични влияния върху човешкото тяло се нарича гелотология.
Въпреки че обикновено на израза „Смехът е най-доброто лекарство” се гледа като на клише, определени медицински теории приписват на смеха способността да подобрява здравословното състояние и да увеличава вероятната продължителност на живота.
Смехотерапията вече се е наложила като терапевтичен метод в много от страните на Европейския съюз. Доказано е, че смехотерапията не само подобрява настроението, но той е гимнастика не само за тялото но и за ума. Всичко, което е смешно, престава да бъде опасно. Затова потребността да се смеем е една от най-важните потребности на човека. Няма по-добро физиологическо и психологическо отпускане от смеха. Смеейки се, хората се разделят със своето невротично състояние. Колкото повече положителни емоции възникнат със смеха, толкова оздравителният ефект, действащ на психиката, е по-голям.
Безспорно е, че смехът лекува и носи здраве.
Когато някой се смее, в мозъка му се отделят хормона на щастието, ендорфини, ето защо той започва да се възприема като щастлив и защитен от всичко и всички. Също така изследванията сочат, че този, който обича да се смее и възприема живота с не малка доза ирония – не страда от невроза. Тоест, смехът стимулира дейността както на имунната, така и на нервната системи, успокоява болката, намалява стресът и нормализира работата на храносмилателната система. Той „подстрекава” изработването на лимфоцити (клетки, борещи се с инфекциите) и ендорфини (веществата, блокиращи болката).
Американският невролог Уилам Фрай установил, че смехът укрепва имунната система, намалява стресовите хормони – кортизон и адреналин, и увеличава съдържанието в кръвта на хормона на щастието – ендорфина, който притъпява чувството за болка и помага да видим нещата от добрата им страна. Смехът кара кръвоносните съдове да се разширяват и кръвният поток се увеличава с 22%.Обратно, стресът кара вените и артериите да се свият, като така кръвният поток намалява с 35% в продължение поне на тридесетина минути.
Доказано е, че смехът въздейства благотворно на дишането, с което увеличава газообмена 3-4 пъти. Подобрява апетита, повишава работоспособността и нормализира съня. Преодолява чувството на страх и е прекрасен способ за очистване на организма. Помага на хората, изпитващи психологически трудности и преживяващи депресия. Смехът помага да се избавите от стомашните безпокойства и да подобрите фигурата си.
Хуморотерапията
Тя е възникнала в САЩ, а сега стремително се развива и в Европа. В нея могат да се разграничат три основни направления: Първото се нарича класическа смехотерапия: на индивидуални и групови занимания се разказват смешни истории, анекдоти, в това число от собствения си живот.
Клоунотерапия
Направлението „медицинска клоунада” е създадено в САЩ в 80-те години. Най-често „медицинските клоуни” работят в детските медицински учреждения. В някои болници се правят „клоунокръжоци”. Клоуните изпълняват различни магически номера, пеят, разсмиват и съчувстват на децата. У хоспитализирани деца клоунотерапията може да повиши кооперативността между пациент и лекар и да намали безпокойството у родители и деца. При някои деца намалява нуждата от седация. Сред другите ползи са намаленото чувство на болка и повишената стимулация на имунната система на децата.
В някои болници се правят „клоунокръжоци”. Клоуните изпълняват различни магически номера, пеят, разсмиват и съчувстват на децата. У хоспитализирани деца клоунотерапията може да повиши кооперативността между пациент и лекар и да намали безпокойството у родители и деца. При някои деца намалява нуждата от седация. Сред другите ползи са намаленото чувство на болка и повишената стимулация на имунната система на децата.
Всичко, което е смешно, престава да бъде опасно. Затова потребността да се смеем е една от най-важните потребности на човека. Няма по-добро физиологическо и психологическо отпускане от смеха. Смеейки се, хората се разделят със своето невротично състояние. Колкото повече положителни емоции възникнат със смеха, толкова оздравителният ефект, действащ на психиката, е по-голям.
Един клоун може значително да успокои дете, на което предстои операция!
По думите на Волтер, „Изкуството на медицината се състои в това да забавляваш пациента докато природата цери болестта му”.
Италианско проучване проведено над деца на които им предстоят леки операции показва, че те се чувстват много по-спокойни и сигурни, когато освен медицинския екип и родителите, при тях стои и клоун. Според учените, около 60% от децата пред операция изпитват безпокойство, а по-силното безпокойство повишава риска от следоперативни усложнения. Половината от 40-те наблюдавани деца от 5 до 12 години изчакали операцията, обкръжени само от родителите и лекарите си, а при другата половина присъствал и клоун. Резултатите показали, че децата от втората група изпитвали по-малко предоперационно неспокойство.