Хирурзите са като фокусниците – всички очакват от тях чудеса,
а когато те се случат, никой не се учудва.
Хирургът се е посветил на най-божествената професия:
да лекува без чудеса и без думи да прави чудеса!
Детската хирургия е висше призвание, защото е насочена към бъдещето – към децата, които ще живеят в него и ще го направят по-добро. Да си детски хирург означава, че си се посветил на една възвишена професия. Малкото дете е коренно различно от възрастните – то не е умалено копие на възрастния човек. То има различна физиология, анатомия и психика. То има други изисквания и се нуждае от специален подход.
Типични за детската възраст са вродените аномалии на новороденото, заболяванията на растежа, травматичните увреждания. Ако не си специалист по детска хирургия (включително урология, ортопедия и травматология, неврохирургия) лесно можеш да сгрешиш. А тази грешка ще се проектира в бъдещето, което може да се окаже фатално.
За да оперираш дете се иска не само финес и сръчност, не само обща университетска подготовка. Необходимо е продължителен стаж и себеотдаване, което включва проникновено разбиране на детската душа. Това означава да оперираш чуждото дете така, както очакваш от другите да лекуват твоето собствено.
Операцията на едно дете изисква наличието на добре обучен и сработен екип – хирурзи, анестезиолог, реаниматор, операционни и анестезиологични сестри. Децата трябва да бъдат лекувани от компетентни професионалисти в специализирани медицински центрове, където от санитаря до началника детето не представлява „болен субект”, а равностоен малък партньор и приятел.
След това, независимо че операцията е сполучлива, не можеш просто да изпишеш детето и да го забравиш. Не можеш да забравиш и техните родители. Нашите пациенти остават наша радост и понякога мъка за цял живот, далеч след като са навършили 18 години.
Професор д-р Огнян Бранков