Винаги, когато предлагам операция, родителите на детето питат тревожно: това с обща упойка ли става? Много често чувам: страх ни е от упойката. Тази тревога е напълно обяснима, но е породена от незнание или неправилна информация. Родителите се интересуват от следното: упойката не е ли токсична, не вреди ли на мозъка, има ли опасност детето да не се събуди.
Понякога аз отговарям шеговито: Нали не искате да оперирам детето ви с местна упойка?
Няколко думи за упойките:
Извън шегата: упойващите вещества (анестетици, седативи, релаксанти и аналгетици) се елиминират много бързо през белия дроб и бъбреците, други се разграждат в черния дроб. Разбираемо е, че при децата тези органи са пълноценни и неувредени. Така че упойките са безвредни за организма. Обаче, безопасното им прилагане зависи от общото състояние – затова при плановите операции детето трябва да бъде здраво, или да са минали поне 10 – 12 дни след като са отзвучали симптомите на прекарана хрема с кашлица или обща вирусна инфекция.
Тук не говорим са деца със сериозни хирургични заболявания при които упойката се прилага без оглед основните изисквания, които имаме при обикновените случаи. Вече е известно, че общата анестезия може да повиши риска за нарушения в невропсихологичното развитие на детето, но при условие, че упойката се прилага повече от 12 – 24 часа.
Обща упойка или анестезия се прилага задължително при децата до 18 години при големи или малки хирургични намеси. Най-важният довод за това изискване е нуждата да се спести психическия стрес на малките пациенти, но освен това има и своите медицински и правни основания. Само при големите деца може да извършим малка хирургична манипулация под местно обезболяване при някои кожни процеси. Обаче трябва да сме получили съгласието на детето и родителите, след като сме разяснили подробно етапите на манипулацията.
Как протича процедурата:
На сутринта детето трябва да е гладно и жадно – да не е поемало храна и течности 5 – 6 часа преди въвеждане в анестезията. Първо даваме т.н. премедикация – детето изпива сиропче успокояващо вещество (седатива), след което то леко се унася, но е контактно. Поставяме маска над устата и носа, като въвеждаме упойващите газове. След като заспи, анестезиологичната сестра канюлира вена, през която се влива течният анестетик. При деца с алергия даваме противоалергичен препарат. При големите деца хващането на вена се прави преди упояването. При леките операции се поставя специална маска вътре в устата (т.н.ларингеална маска), докато при сериозните операции детето се интубира в трахеята. Започва подаването на инхалационните анестетици. По време на операция при нужда се прилагат релаксанти (разхлабващи мускулатурата) и аналгетици. В края на операцията газовете се спират и маската/тръбата се изваждат. Венозният източник служи за вливане на водно-солеви разтвори и е в помощ при случаите с по-трудно събуждане.
Какво изпитва детето:
Ако премедикацията е успешна, детето е спокойно и леко замаяно. Рядко има реакция от негова страна. При събуждането може да прояви неспокойство, но някои деца изпадат във физиологичен сън. Други са тревожни и реагират с плач. Често тези реакции са индивидуални. Има едно правило: в каквото настроение детето е заспало, със същото настроение то се събужда. Затова много е важна ролята на родителите – те трябва да успокоят детето и да го подготвят за операция. При големите деца лекарят трябва да разясни етапите на процедурата.
Какво изпитват оперираните деца:
Най-често децата са объркани и изпитват болка. В случай че са заспали, при събуждането могат да проявят нервност и неспокойство. При операции по повод херния детето още вечерта ще тича и ще е забравило за сутрешните премеждия. При операции на тестиса болката е по-продължителна и трае около 2 дни. Затова преди началото на операция се прави каудална аналгезия (обезболяване през опашната кост), а след операцията препоръчваме да се дават обезболяващи сиропчета – например Нурофен. Той може да се приема на 6 часа до края на следващия следоперативен ден.
Възможно детето да има гадене и повръщане – особено при операции за пъпна херния. Тогава вливаме още водно-солеви разтвори, за да предотвратим обезводняване, като при нужда вливаме лекарства против повръщане. Обикновено оплакванията бързо отшумяват.
Допълнителна информация за упойките можете да намерите и тук.
Професор д-р Огнян Бранков