Световен проблем, засягащ много семейства.
Много семейства по света преживяват драмата да загубят своето малко дете. Често това се случва при видимо пълно здраве, без предхождащи болестни прояви. Още по-драматично е чувството за вина у родителите, които се укоряват, че са изпуснали детето си. Горчиви са и упреците към лекуващия лекар, че не е могъл да помогне или да предотврати нещастието. Дали наистина е така?
Става дума за едно спешно състояние с фатален край при малките деца, което в научната литература се нарича Синдром на внезапната детска смърт (СВДС).
Синдромът на внезапната детска смърт означава фаталният изход при дете във възрастта между 1 месец и 1 година, който възниква неочаквано, без предхождащи клинични прояви и без съмнителни находки, включващо резултата от аутопсията, огледа на обстановката и анализ на обстоятелствата, при които е възникнал фаталният изход.
Тази драматична ситуация е позната още от библейски времена.
Някои го считат за жертвоприношение, други – за божие наказание. Но и днес медицината няма логично научно обяснение.
Известно време се е считало, че внезапната смърт се дължи на гастро-езофагеален рефлукс (ГЕР), при който стомашните сокове се връщат в хранопровода и се аспирират в белия дроб. Това може да доведе до временно спиране на дишането и сърдечната дейност.
Препоръчвало се е бебетата да се поставят по корем, или леглото да се повдига откъм главата, за да може при повръщане секретите да не попаднат в белите дробове.
Какво се случва всъщност
При случаите на внезапна смърт спирането на сърцето и дишането са необратими. При аутопсията се открива лек оток на мозъка и на белия дроб, където са налице множество микроскопични кръвоизливи. Доказано е, че клетките на мозъчния ствол, откъдето се контролира дихателната и сърдечната дейност, са недоразвити или променени.
Извършвани са различни изследвания – запис на дишането (пневмограма), мониториране в домашни условия на сърдечната и дихателната дейност, но не са открити характерни белези на СВДС.
Все пак е установено, че при такива деца няколко седмици преди внезапната смърт са се засилвали болестни прояви от страна на стомашно-чревния тракт и дихателните органи.
Трябва да се знае, че чести епизоди на апнея и цианоза говори за незрялост или дефект на мозъчния ствол.
Казано в най-общ аспект, трудно може да се определи индивидуалния рисков фактор, нито комбинацията от множество рискови състояние, предхождащи внезапна смърт. В рисковата група влизат недоносените деца при майки с лош социален статус, недохранването, вредни фактори в околната среда, невежество.
Препоръките
Нашите баби казват в тези случаи „детето се захласна”. Лечението също е бабешко – пляскане по дупето или по бузите, подухване в устата на бебето. Но това съвсем не е фаталния синдром.
Все пак, можем да вземем някакви мерки. При съмнение за такива захласвания, обърнете се към личния лекар. Погрижете се постелята и възглавницата да не са меки, а крайниците на бебето да са свободни за движение. Не повивайте плътно бебето и не го оставяйте да лежи по гръб или по очи. Най-добрата поза е страничната, като често се сменя лявата и дясната позиция, а при нужда тялото се подпира с възглавничка.
За да се избегнат честите повръщания, не прехранвайте бебето и го дръжте достатъчно време изправено да оригне.
Следете за хигиената и свежия въздух в стаята.
Не оставяйте дълго време бебето без контрол.
Както се казва – помогни си сам, за да ти помогне и господ.