По време на ембрионалното развитие зародишите на двата тестиса се спускат от коремната кухина в скротума (тестикуларните торбички). При това те увличат коремната ципа и се образува връзка между корема и скротума, разположена в слабинния канал. Тази връзка остава отворена при част от бебетата, което е предпоставка за вродените слабинни хернии. При недоносените процесът приключва много по-късно.
Задържан или скрит тестис (крипторхизъм)
Това е състояние, което се представя като празен скротум
(фиг. 1)
Тестисът е задържан по време на спускането си на различни нива. Наблюдава се от 1% до 5% от момчетата след 1-годишна възраст, по-често в дясно. В 20 % от случаите е двустранен.
Високо задържаният тестис често е недоразвит. Доказано е, че е нарушена неговата хормонална и сперматогенна функция. Ако се остави в тази нетипична позиция, т.е. в област с по-висока телесна температура, има опасност от задълбочаване на атрофията и от злокачествено израждане след пубертета. След 5 – 6 годишна възраст в тестиса настъпват необратими анатомични и функционални промени.
Ние различаваме четири основни позиционни аномалии:
(фиг. 2)
– Задръжка на тестиса в корема непосредствено преди навлизането му в слабинния канал
– Задръжка на тестиса в самия канал
– Атипично разположение на тестиса, вече излязъл извън слабинния канал – той не се намира в скротума, а на различни места подкожно.
– Подвижен или асансьорен тестис – тестисът стои високо във входа на торбичката, но при изтегляне застава в нормална позиция.
Рядко срещано, но нежелано състояние е вродената липса на тестис.
Основен клиничен признак е отсъствието на единия или на двата тестиса от нормалното им място. В повечето случаи съответната скротална половина е недоразвита. Диагнозата се поставя при внимателно изследване с ръка – тестисът се опипа в ингвиналния канал, но не може да се избута в скротума. Той е недоразвит и мек на опипване.
Може да се извърши цветна ехография. Коремно разположения тестис се доказва с видеоапаратура – т-н. лапароскопия.
Хормоналното лечение с тестостерон е спорно. Прилага се при двустранен крипторхизъм като предоперативна подготовка. Хирургичното лечение на задържания тестис се прави във възрастта между 6 и 12 месеца, но не по-късно от 18 месец след раждането. Операцията се нарича орхидопексия – семенната връв се отделя от херниалния сак и тестисът се фиксира към дъното на скротума.
Ако операцията е направена по-късно, има опасност от загуба на оплодителната способност. Могат да възникнат хормонални нарушения.
„Асансъорният тестис“ е проблем, който тревожи родителите. Невинаги лекарските мнения са единни. Тестисът свободно се придвижва от слабинния канал до дъното на скротума и пак се „изкачва“ в канала. Към първата година подвижният тестис окончателно се установява в скроталната торбичка. Невинаги е нужна операция. Трябва добър специалист по детска хирургия да прецени, дали няма съпътствуваща херния, което вече е показание за хирургично лечение.