Какво представлява?
Това състояние възниква, когато ректумът на бебето не достига до мястото, където трябва да се намира анусът и не оставя отвор за изпражненията, които да бъдат изведени от тялото.
Аноректални малформации (АРМ) се срещат при 1 на всеки 5000 живородени деца. Наблюдава се еднакво често при момчета и момичета.
Какви симптоми ще има детето ми?
След раждането на бебето се диагностицира аноректална малформация, когато се установи липса на анален отвор за евакуация на изпражненията от тялото или има необичайна позиция на ануса.
Понякога малформацията се забелязва, когато бебето не се изхожда в рамките на 24 часа или ако не може да се постави ректален термометър.
Ако анусът не е нормално позициониран, изпражненията може да излязат от друго място – да се видят излизащи от вагиналната област или смесени с урината.
Диагноза – какви изследвания са необходими, за да се установи какво е състоянието на детето ми?
Диагнозата се поставя с оглед на областта, където трябва да бъде разположен нормално ануса.
В някои случаи крайната част на дебелото черво се отваря с каналче в областта близо до нормалното положение на ануса – ниски аномалии. През това каналче се отделят газове и изпражнения.
В други случаи крайната част на дебелото черво не се отваря извън тялото, което не позволява отделяне на газове и изпражнения – средни и високи аномалии.
Бебетата с аноректални малформации имат по-висок риск от съчетание с други вродени аномалии. Важно е да се разбере дали бебето има тези аномалии, така че да не се пропусне нищо, което да повлияе на здравето му напред.
В случаи, когато се подозира аномалия на сърцето, е необходимо да се направи ехокардиография, а когато има съмнения за аномалия на пикочните пътища – абдоминална ехография.
Лечение – Какво ще бъде направено, за да се подобри състоянието на детето ми?
Ниска аномалия
В случаите на ниска аномалия съществува каналче, през което се отделят газове и изпражнения. При тях не се налага оперативно лечение веднага след раждането и консултацията с детски хирург може да се извърши след изписване на бебето от родилния дом.
Необходимо е периодично разширяване (дилатация) на отвора на каналчето със специални инструменти – дилататори на Hegar.
Първоначално дилатацията се извършва от детски хирург, а впоследствие родителите се обучават за извършване на процедурата самостоятелно. С израстването на детето се налага периодично увеличаване на диаметъра на дилататора.
Оперативно лечение се извършва обикновено към 6-ти – 8-ми месец след раждането (определя се индивидуално при всеки пациент от лекуващия лекар). То се състои в преместване на крайната част на дебелото черво на нормалното положение на ануса, където се разполага мускулният комплекс.
От 14-тия ден след операцията отново е необходимо провеждане на дилатации на новия анус, за да се предотврати стесняването му.
Средна и висока аномалия
В случаите на средна и висока аномалия крайната част на дебелото черво не се отваря извън тялото, което не позволява отделяне на газове и изпражнения. В тези случаи е необходимо поставяне на тръбичка (сонда) през носа или устата на бебето, достигаща до стомаха, за да не се раздува корема.
Храненето е чрез венозни вливания и се започва антибиотична терапия. След раждането бебето ще бъде транспортирано до клиника по детска хирургия. Първите 24-36 часа след раждането е необходимо да се извърши оперативно лечение – извеждане на дебелото черво на коремната стена – колостомия.
Към 6-ти – 8-ми месец след раждането се планира извършването на втора оперативна намеса след провеждане на рентгено-контрастно изследване през колостомата (определя се индивидуално при всеки пациент от лекуващия лекар).
Оперативната намеса се състои в оформяне на новия анус, като крайната част на дебелото черво се позиционира в мускулния комплекс.
От 14-тия ден след операцията е необходимо провеждане на дилатации на новия анус, за да се предотврати стесняването му.
След 2-3 месеца се извършва трета оперативна намеса – премахване на колостомата и свързване на дебелото черво.
Домашни грижи – Какво трябва да направя след като детето ми се прибере вкъщи?
Диета
Необходимо е предотвратяване на развитие на запек.
Активност
Избягване на поставяне в проходилка на децата непосредствено след оперативна намеса за оформяне на новия анус.
Необходимо е поддържане на зоната на новия анус чиста и третиране на подсичането с бариерни кремове.
Медикаменти
Наблюдаващият детски хирург ще прецени необходимостта от използване на лаксативни медикаменти – перорални или под формата на супозитории.
Кога да се свържете с детски хирург
При проява на необичайно кървене или секреция в областта на новия анус. При липса на изхождане повече от 2 дни.
Дългосрочна прогноза
− Дали детето ще бъде континентно (ще може да задържа изпражненията) зависи от вида на аномалията и развитието на мускулния комплекс. Оценката за това се извършва към 3-4-годишна възраст.
− Деца с ниски аномалии обикновено са континенти и не се наблюдават зацапвания на бельото. Възможно е да се появи запек, който обикновено може да бъде контролиран с диетичен режим или медикаментозно.
− При деца със средни и високи аномалии по-често се наблюдава невъзможност за задържане и зацапване на бельото, което се определя от степента на развитие на мускулния комплекс и инервацията. Необходимо е трениране на мускулния комплекс.
− Необходимо е периодично проследяване от детски хирург, което се определя индивидуално за всеки пациент.