Какво е спонтанен пневмоторакс?
Спонтанният пневмоторакс представлява натрупване на въздух в пространството между белия дроб и гръдната стена (по-специално нейния най-вътрешен слой – плеврата), което води до притискането му, затруднява дишането и е причина за гръдна болка.
При децата това състояние може да настъпи внезапно без ясна причина. Важно е да се знае, че спонтанният пневмоторакс е различен от другите видове пневмоторакс, които могат да настъпят вследствие на травма или друго заболяване.
Кога и как настъпва спонтанен пневмоторакс?
Спонтанният пневмоторакс най-често настъпва при:
⦁ Тийнейджъри, най-често на възраст между 10 и 20 години
⦁ По-често срещан е при момчетата, но може да настъпи и при момичета
⦁ Може да настъпи в покой при кашляне или кихане, може да настъпи по време на сън или по време на спортна активност.
Каква е честотата?
Спонтанният пневмоторакс е с честота около 1 на 10 000 при децата. Въпреки че е рядко срещано състояние е важно да се познават симптомите и рисковите фактори за развитието му.
Причини, рискови фактори и съпътстващи аномалии
Има няколко познати причини, които могат да доведат до развитие на спонтанен пневмоторакс:
⦁ Първичен спонтанен пневмоторакс настъпва без подлежащо белодробно заболяване. Често е свързано с внезапно спукване (руптура) на малки „сакчета“ в белия дроб, които са изпълнени с въздух, познати в медицинската литература като були или блебсове (Фиг. 1).
Тези въздушни сакчета имат много фини стени и могат лесно да се спукат, което води до натрупване на въздух в гръдната кухина и притискане на съответния бял дроб.
Фиг. 1. Белодробни були/блебсове
⦁ Вторичен спонтанен пневмоторакс настъпва при известно белодробно заболяване на детето като астма, кистична фиброза (муковисцидоза) или туберкулоза.
Има няколко рискови фактора, които могат да спомогнат за появата на спонтанен пневмоторакс:
⦁ Генетични фактори: при деца с фамилна история за спонтанен пневмоторакс
⦁ Високи и грацилни деца
⦁ Подлежащо белодробно заболяване: астма, кистична фиброза, туберкулоза
⦁ Употреба на наркотични вещества или пушене
Най-честата клинична картина и симптоми на спонтанния пневмоторакс включва:
⦁ Гръдна болка: внезапна остра болка от едната страна на гръдния кош е най-честият симптом. Болката може да става по-силна при дълбоко вдишване, кашляне и движение.
⦁ Задух: детето може да усеща, че не може да си поеме дълбоко въздух.
⦁ Учестено дишане: дишането може да стане по-учестено и повърхностно, което означава, че тялото има нужда от повече кислород.
⦁ Кашлица: обикновено е суха и продължителна.
Ако забележите тези симптоми е важно да потърсите медицинска помощ незабавно!
Диагностика и лечение на спонтанен пневмоторакс
Диагнозата може да бъде поставена от общопрактикуващ лекар, педиатър, спешен медик или детски хирург. От значение са клиничната картина – описаните по-горе симптоми, както и установяването на отслабено или липсващо дишане в съответната гръдна половина на пациента.
За потвърждаване на диагнозата се назначава рентгенова снимка на гръдния кош, на която се вижда натрупания в гръдната кухина въздух (фиг. 2.).
Рентгеновата снимка и състоянието на детето са основните фактори, от които зависи какво ще бъде лечението при даден пациент.
Фиг. 2. Рентгенова снимка на гръден кош – наличие на спонтанен пневмоторакс вляво.
Лечението на спонтанния пневмоторакс зависи от тежестта на състоянието при всеки отделен пациент. Има няколко варианта на поведение:
Наблюдение
В леки случаи, когато е наличен малък колапс на белия дроб (т.нар. малък пневмоторакс), детето се хоспитализира с цел наблюдение. На детето се осигурява покой, подава му се допълнителен кислород през маска или назална канюла и се назначава обезболяване при необходимост.
Регулярно се прави оценка на състоянието му, а при необходимост се повтаря и рентгеновата снимка. Това е необходимо, тъй като има риск от увеличаване на натрупания въздух в гръдната кухина, което да наложи последващо хирургично лечение.
В други случаи белият дроб се „разгъва“ от само себе си и детето може да бъде изписано, най-често след 2-3 дни наблюдение в болнична среда.
Оперативна интервенция – торакоцентеза
Ако пневмотораксът е по-голям и предизвиква съществена симптоматика се прави т. нар. торакоцентеза, за да може да бъде евакуиран въздуха на гръдната кухина и да се даде възможност на белия дроб да се „разгъне“.
Интервенцията се прави под упойка в операционна зала и представлява вкарване на тръбичката (дрен) в съответната гръдна кухина. Този дрен евакуира насъбрания въздух, посредством аспирация (вакуумна система, която се поставя до леглото на пациента. (фиг. 3).
След извършване на тази интервенция отново се осигурява покой на детето, подава се допълнителен кислород, назначава се обезболяване, а в някои случаи и антибиотично лечение (при наличие на съпътстващо заболяване). Дренът се отстранява след контролна рентгенова снимка и обезболяване.
Фиг. 3. Поставен дрен в лява гръдна половина, който е свързан с аспирационна (вакуумна) система.
Оперативно лечение
В някои случаи въпреки извършената торакоцентеза, въздухът в плевралната кухина може да не се евакуира напълно. В такива случаи се правят допълнителни образни изследвания – скенер (компютърна томография) на гръдния кош.
При установяване на були или блебсове се налага извършването на оперативно лечение – торакоскопия (миниинвазивна видеоасистирана операция, VATS, фиг. 4).
При тази операция се отстраняват въздушните сакчета с малка част от белия дроб около тях и отново се поставя дрен в гръдната кухина. Следоперативният период протича като този след торакоцентезата.
Фиг. 4. Видеоасистирана торакоскопска операция (VATS)
След провеждане на оперативно лечение е важно детето да спазва двигателен режим (избягване на спорт и тежки физически натоварвания) за определен период от време, който се определя от лекуващия лекар.
Важно е да бъдат посещавани всички контролни прегледи, които се назначават след изписването на пациента.
Заключение
Спонтанният пневмоторакс при деца може да бъде сериозно, дори животозастрашаващо състояние, но с навременна диагностика и лечение децата се възстановяват напълно.
Ако сте забелязали симптомите, изброени по-горе при вашето дете, се консултирайте с медицински специалист по спешност.