На 5 август 2005 година от Клиниката по детска хирургия беше изписана малката Радомира, след като дълго време състоянието й изглеждаше безнадеждно. В началото на месец юни по време на игра детето неочаквано повръща обилно ясна кръв. В тежко състояние е приета в Детска хирургия – Пловдив. Ендоскопски не се намира причина за кръвоизлива в хранопровода и стомаха. При изследването на дихателните пътища се установява, че той идва от белия дроб и възниква съмнение за тумор на трахеята. Преведена в детска хирургия „Пирогов” на изкуствено дишане с апарат. Ендоскопски отново се вижда туморно образувание. Тъй като кървенето продължава, се прави спешна операция от доц. О. Бранков и доц. А. Червеняков. По време на огледа обаче не се установява тумор. Търсят се причини за източника на кървенето. От литературната справка става ясно, че това може да е аномария на кръвната система. След консултации с доц. К. Арнаудов от Националната кардиологична болница, детето се превежда там и се извършва контрастно рентгеново изследване на съдовете (ангиопулмография), при което се установява много рядко заболяване – анормална артерия, която отива в белодробния паренхим и образува опасно разширение (аневризма). По време на изследването в началото на тази артерия под рентгенов контрол се поставя специална спираловидна „тапа”, която прекъсва кръвния ток.

След манипулацията кървенето спира. Детето лежи в реанимацията на детска хирургия и командното обдишване продължава, тъй като поради честите и обилни кръвоизливи мозъкът е пострадал от липсата на кислород. Към това се добавя и вторична инфекция, която силно влошава състоянието. Под грижите на реанимационния екип с ръководител д-р Хр. Пседерски след две седмици инфекцията е победена. Но изследването на скенер показва, че има още увредени зони в централния мозък. Детето е в „будна кома”, без рефлекси и без контакт с него. Постепенно се възвръща нормалното дишане на Радомира и дихателният апарат се изключва.

След този период започва цялостна физична и психична рехабилитация. Правят се специални двигателни упражнения за възстановяване на рефлексите. Майката на Радомира стои неотлъчно до нея и с песни и приказки възстановява мозъчните рефлекси. Радомира вече може да се усмихва и да отговаря на прости въпроси.

На определен етап Радомира е преведена в детската болница за рехабилитация „Света София” с директор д-р И. Чавдаров. Оттам Радомира се връща възстановена.
Говорът й е още несигурен, походката е нестабилна, но тя се усмихва щастливо.
След последни изследвания и довършващо лечение, майката и детето напускат детската хирургия, изпратени от всички с пожелания за здраве и успех.